Малки и средни предприятия

Малки и средни предприятия

Развитието на сектора на малките и средни предприятия в общината следва от близо общите тенденции на развитие на частния сектор в страната по отношение на размера, отрасловата специализация, източниците на стартов капитал, резултатите от дейността, пречките за растеж и развитие. Специфична характеристика е относително големия дял на МСП в земеделието в сравнение със средния за страната.
Малкият бизнес има значителен дял в общинската икономика в сферата на обслужването. Над 90% от магазините за хранителни стоки и стоки за бита са на едноличните фирми. Техни са всички заведения за развлечение и хранене, както и авторемонтните, тенекеджийските и транспортните услуги.
Средният бизнес е ограничен главно в обработката на земята или в производството на селскостопанска продукция. Тези фирми са и основните арендатори на земеделска земя на територията на общината.
Създаването на малки фирми и поощряването на тяхната дейност е един от механизмите за борба с високата безработица.
За специализация в общинската икономика, както е видно и от изброените предприятия и характера на тяхната дейност нe можем да говорим.
Голяма част от работещото население е заето в селскостопанското производство и в непроизводствената сфера.
В общината функционират 108 еднолични фирми със смесен предмет на дейност-главно търговия и ресторантьорство. Четири от тях се занимават с производство на хляб и хлебни изделия.
На територията на общината са създадени три потребителски кооперации – в град Димово, село Арчар и село Гара Орешец, занимаващи се с търговска дейност, като в последните години тази дейност е смедена до минимум.
Както се вижда от кратката справка за съществуващите стопански единици на територията на общината, те са в по-голямата си част в частни ръце и развитието на производствената им дейност зависи от собствениците им.
Икономическата ни логика ни кара да мислим, че производството на отделните предприятия ще се запази, а при разширяване на пазарите ще се увеличи.
Всички тези предприятия имат бъдеще, едните – защото са с име в страната и са строго специализирано производство, а другите – защото затварят цикъл на земеделие и преработвателна промишленост.
Голяма част от малките частни фирми са заети предимно в сферата на търговията и услугите. Повечето от тях са регистрирани като еднолични търговци. Произвеждат главно хлебни и сладкарски изделия, търговия и услуги. През последните години се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на дела на средните фирми.
Според данни от регистър Булстат през 2000 г. в общината функционират 108 фирми. През 2003 г. броят на частните фирми е намалял на 88 стопански субекта.

 

Селско стопанство

Селско стопанство

 

Община Димово е селски район, който е силно зависим от земеделието и животновъдството, като източник на заетост и доходи. Подходящите климатични условия и плодородните почви, благоприятстват развитието на хлебно и фуражно производство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, овцевъдство и говедовъдство.
Над половината от обработваемата земя е заета от зърнени култури, предимно пшеница, ечемик и царевица. Утвърденото зърнопроизводство е напълно адаптирано към природно климатичните и почвени условия, характерни за общината, които са благоприятни за получаване на сравнително добри добиви.
Селското стопанство би могло да има значителен принос за съживяване на икономиката в следващите години. Наличните ресурси за развитие на земеделието са достатъчни за осигуряване на допълнителна заетост и доходи на местното население.
Създаването на модерно високоефективно земеделие в Община Димово налага използването на нови организационни практики, свързани с модернизирането на съществуващия машинен парк, използване на висококачествени сортове и породи, окрупняване на земеделски стопанства, нови видове торове и квалифицирани кадри, които умеят да управляват аграрните процеси.
Наличието на благоприятни климатични и почвени условия е предпоставка за намаляване на безработицата чрез подпомагане на всички, които желаят да се занимават със развитие на селското стопанство. Това може да стане, ако се постави земеделският производител в основата на бъдещата средна класа.
В община Димово за 2005 г. са регистрирани 205 земеделски производители, от които само една трета са активни. Броя на арендните договори е 2532, размера на земята под аренда в дка е 55 055. Земята която се обработва е предимно ІІ и ІV в единични случай и VІІ, VІІІ категория.
Голям дял от стопанския сектор на местната икономика заемат земеделски стопанства, макар, че в тях са заети средно по 6 човека и нито едно стопанство не осигурява работа на повече от 20 работници.
Земеделието трябва да се превърне от поминък за лично потребление и биологично оцеляване в доходен агробизнес. В общината това до някаква степен е направено, но засяга само окрупняването на земята – за това говори фактът, че преобладаващата част от земята /95%/ се обработва от големите кооперации. Земеделските стопанства са тясно специализирани, едва 13 % от тях са смесени и се занимават както с растениевъдство, така и с животновъдство. Стопанствата с различен размер имат различен профил. Около две трети от малките земеделски стопанства отглеждат главно зеленчуци – домати, лук, картофи. Средните по размер стопанства развиват разнообразна дейност: 78% отглеждат зърнени и технически и култури, 18 % са овощни и лозови насъждения, около 2 % – зеленчуци и останалите – трайни култури. Големите стопанства се занимават главно със зърнопроизводство. Малките и средните стопанства са главно семейни животновъдни ферми. Високата специализация в производството на една до четири култури и на количество над необходимите за самозадоволяване са доказателство, че малките стопанства са пазарно ориентирани.
Опитът от последните 10 -12 години показва, че в община Димово има ресурси както за крупни арендни стопанства, така и за малки семейни ферми. Но всичко това трябва да се подкрепи финансово от Структорните фондаве на ЕС за развитие на земеделието и селските райони. Средства са необходими както при зърнопроизводството, при което определящ и лимитиращ фактор е механизацията на технологичните процеси и изискването за комасирано земеползване, така и при лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, бубарството, билкопроизводството и животновъдството, където лимитиращ фактор е организацията на труда. Внимание трябва да се обърне на трудовата миграция от селата към по-големите градове. Развитието на селските райони трябва да се обвърже с алтернативна заетост, свързана както с възраждане на стари културни традиции и обичаи, така и с налагането на екологично чисто земеделие. Утвърждаването на модела на устойчиво развитие и щадене на природата трябва да се прилага чрез комплексен механизъм на субсидиране, реална помощ от местни и европейски програми. Съществуващите практики за свързване на взаимно изгодни производства в обединения – клъстъри е на основата на специализация и предполагащо коопериране, което в община Димово може да се развие на базата на екологично чисто земеделие, взаимодействащо си с предприятия от хранително-вкусовата промишленост, а тази интеграция да се разшири чрез взаимодействие с животновъдни ферми – така около голямото промишлено предприятие ще гравитират по-малки стопански обединения.

 

Основни промишлени предприятия

Основни промишлени предприятия

РМП “ ДИМА“ АД гр. Димово. Предприятието е специализирано в производството на едностъпални и многостъпални помпи за студена и топла вода и метални изделия. Производството е главно за вътрешния пазар.
ПК “ СЪЕДИНЕНИЕ“ гр. Димово. Шивашкият цех работи на ишлеме.
ЕТ “ МС И КОМПАНИЯ“ с. Арчар. Втората по големина мелница в областта.
„СЛАВИНСКИ – ЕКО ДИЗЕЛ“ гр. Димово. Предприятието е единственото на територията на страната. Материална база е в процес на изграждане, с тензеция през 2006 година да стартира производството на екодизел и рафинирано олио.
Цех за шоково замразяване на плодове – Гара Орешец. Предприятието е единствено на територията на общината. Добре оборудвано с установени пазари за ЕС.
Предприятие за производство и преработка на етерично-маслени култури – Гара Орешец.

В общината няма наличие на условия за осъществяване на икономически връзки между населените места, главно поради характера на производствените мощности, отдалечеността на населените места и лошото състояние на пътната мрежа.
Ресурсоемкостта на производствените предприятия на територията на общината е по-голяма от тази на аналогичните, но нови такива производства. Това се дължи на факта, че макар и добре запазени и работещи, производствените мощности са морално остарели. Това обуславя и по-високия разход на електроенергия за производството на единица продукция.

Само преработвателната промишленост ползва местни суровини, но за задоволяване на капацитета и особена на „Славински – ЕКО дизел“ не може да се говори, тъй като те са нищожни сравнение с мощностите им. Определящи за развитието на икономиката на територията на общината са външните суровини и клиенти.
Почти във всички производствени процеси делът на ръчния труд заема значително място. Тъй като много често се работи в малки серии или поръчки, икономическата логика показва значително увеличение на стойността на продукта, защото е свързано с повече време за технологично усвояване на изделията. В този смисъл част от изделията се оскъпяват, а това снижава тяхната конкурентноспособност на пазара.
Някои суровини се налага да се транспортират от отдалечените места, което също увеличава делът на разходите в цената на изделията.

Морално остарелите машини, съоръжения, оборудване и технологии също допринасят за повишаване на ресурсоемкостта на местната икономика.
Състоянието на сградите и транспортните средства също е незадоволително. При наличие на инвестиции за придобиването на нови ДМА ще се постигне по-евтино производство – по-ниска себестойност на единица продукция, по-малко енергоемкост – а от там и по-голяма конкурентноспособност на месното производство.
Както вече споменахме при краткото представяне на всички по-крупни производствени единици на територията на общината, от дейността им има значителен остатък от отпадъчни или остатъчни продукти. На тяхна основа могат да се развият нови производства, които сами по себе си да са самостоятелни.

При наличие на свободни площи и помещения би могло да се внедрят малки технологични линии за производство на макарони и макаронени изделия, както и кори за баница. Брашното – собствено производство и липсата на транспортни разходи, както и по – малките разходи за управление ще доведат до снижаване себестойността на тези продукти и ще ги направят конкурентноспособни на местния и регионален пазар.
РМП „ДИМА“ АД има възможност за разнообразни производства от метал и металопреработка но липсва съвременно технологично оборудване.

За всичко това са нужни значителни по размери инвестиции, а за някои производства- достъп до външни пазари.
Диверсификацията на асортиментния портфейл от стоки и услуги ще доведе до снижаване на разходите и по основното производство, защото ще се спестят средства от престой и средства за управление. Така по-пълноценно ще се използват производствените мощности и работната ръка, а това ще доведе в крайна сметка до по-голяма конкурентноспособност на стоките и услугите.