По договор № 13693/31.08.2020 г. с предмет „Преопаковане, транспорт, предаване за окончателно обезвреждане на до 1000 тона УОЗ – пестициди, опасни отпадъци и други препарати за растителна защита и почистване на складове, в които се съхраняват“, сключен между ПУДООС и ДЗЗД „Проект Пестициди 2019“, в периода 17.09.2020 – 14.10.2020 г. бяха преопаковани и транспортирани за окончателно обезвреждане препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, съхранявани в склад, находящ се в землището на гр. Димово, с географски координати 43.749641, 22.740259. Складът бе почистен от фирмата изпълнител и предаден на община Димово.

По договор № 13693/31.08.2020 г. с предмет „Преопаковане, транспорт, предаване за окончателно обезвреждане на до 1000 тона УОЗ – пестициди, опасни отпадъци и други препарати за растителна защита и почистване на складове, в които се съхраняват“, сключен между ПУДООС и ДЗЗД „Проект Пестициди 2019“, в периода 17.09.2020 – 14.10.2020 г. бяха преопаковани и транспортирани за окончателно обезвреждане препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, съхранявани в склад, находящ се в землището на гр. Димово, с географски координати 43.749641, 22.740259. Складът бе почистен от фирмата изпълнител и предаден на община Димово.

Център за настаняване на лица с физически увреждания, с. Извор

Център за настаняване на лица с физически увреждания, с. Извор

Открит е на 01.06.2010 г. Приема лица, за които са изчерпани всички други възможности за доставяне на социални услуги в общността и не са в състояние сами да организират и да задоволят своите жизнени потребности, с изричното условие да са с физически увреждания.
Първият настанен потребител е 19.07.2010 г.
От 2010 г. до 2014 г. управител е Людмил Радуканов, Велко Велков от 2014 г. до 2017 г., а от 2017 г. – Игнат Игнатов.
Капацитетът на дома е 15 потребители, персонала наброява 14 служители.

Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства с. Воднянци

Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства с. Воднянци

Функционира от 2011 г.
От януари 2011 г. до м. май 2011 г. управител е Милчо Иванов.
Отначало домът е с по-малко потребители, само трима. По-късно капацитетът се увеличава до 10 потребители. Започва като защитено жилище, а по-късно сменя статута си на ЦНСТЛПР.
От м. май 2011 г. до момента управител на дома е Евгени Цветанов Славчов.
Тел. за контакт 0885524522.

Дневен център за стари хора и Дом за стари хора с. Гара Орешец

Дневен център за стари хора и Дом за стари хора с. Гара Орешец

На 23.08.2006 г. Общинският съвет на Димово взима решение за откриване на Дом за стари хора в с. Гара Орешец с капацитет 20 места, като вид социална услуга в специализираните институции. Старт на неговото разкриване е даден през 2007 г. със Заповед на Изпълнителният директор на Агенция „Социално подпомагане“ към Министерство на труда и социалната политика. На следващата година – 2008 отново със Заповед на Изпълнителният директор на Агенция „Социално подпомагане“ към Министерство на труда и социалната политика капацитетът на ДСХ е увеличен от 20 на 30 места. От тогава услугата функционира на територията на с. Гара Орешец, общ. Димово с капацитет 30 места.
Към момента Директор на ДСХ и ДЦСХ с. Гара Орешец е Таня Тодорова.
Тел. за контакт 0894 624052.

Село Скомля

Село Скомля

<p>Названието на селото идва от минаващата покрай него река Скомля. Заселено е преди 15-ти век. Училището е открито през 1900 г.Читалището е основано 1922 г.<br />Село Скомина. (вер. С. Скомля Белоградчишко) Домакинства -5. Споменаните петима души неверници по време на Коджа Салих били заселени м мезрата на име Породим. Поради това, че се намираха заедно с неверниците от Скомина в споменатата мезра, те не се бяха изселили. Сега въпросните петима неверници живеят пак в Породим, но тъй като са записани за жители на Скомина, и сега се записаха пак в Скомина. Другото население на Скомина беше откарано в Истамбул: къщи – 5, вдовици – 5.</p>
<p>Селищото се среща в описа на тимарския регистър от 1479-1480 г.- Вж. Турски извори за българската история, серияХV-ХVІ, Т. ІІ, с. 137 и 138.</p>

Село Воднянци

Село Воднянци

<p>Няма точни сведения за възникване на селището Преданията говорят, че към втората половина на 18 век селото вече е наброявало до кирпичени къщи покрити с шамак от тръстика. Основен поминък на населението е било земеделието и животновъдството. В селото живеели само българи. По-късно Осман Пазвантоглу го заграбва и сетне продава на Мемиш ага. Само една местност носи турско име – &bdquo;Кадънското". Хората от селото са участвали активно в подготовката на въстанието против турското робство от 1850 година. Тук се събират организаторите и командирите и решават въпросите за обявяване на въстанието в Ломско.<br />Хората от Воднянци са участвали във всички войни на България. В балканската са загинали 7 човека, В Първата световна – 13, във Втората – 2 -ма. Потомците издигнали паметни, който се подържа и сега.<br />Храмът &bdquo;Света Троица" е издигнат през 1857 година. В черковния двор в стара постройка е открито училище до 4 отделение. Друга сграда на училището е построена в съседство на старата през 1884 година.<br />През 1937 година е издигнато ново училище и в него децата учат до 1974 година.<br />Потребителската кооперация е учредена през 1920 година.<br />Народно читалище &bdquo;Изгрев" съществува от 07. 01. 1927 година.</p>

Село Яньовец

Село Яньовец

<p>В края на ХVІІ век се заселва от преселници прокудени по време на Чипровското въстание. Най-старите родове са Житарци, Николинци, Кръстинци. Училището е открито 1922 г., а читалището 1936 г.</p>

Село Върбовчец

Село Върбовчец

<p>Село Върбовчец е едно от старите села в района.</p>