Село Държаница

Село Държаница

<p>Селото е разположено на река Арчар. Едно от най-старите населени места в област Видин, датиращо още от желязната епоха. В покрайнините на селото има пещера, наречена "Студената дупка". Името й произлиза от факта, че необяснима хлад излиза от вътрешността й. Училището е открито през 1889г.</p>

История на общината

История на общината

Град Димово е център на община от 1888 година със съставни села Костичовци, Бела, Дълго поле, Острокапци и Кладоруб.
Като селище Димово датира от 1878 година. През 1864 година по тези места са се заселили черкези, които се изселват след руско-турската война 1877-1878 година, когато румънският отряд, освободил Видин от турците, минава от тук.
На мястото на черкезите се заселват преселници-бежанци от Одринска Тракия, които преименуват черкезкото Османие на Бързица. Почти едновременно с тракийците от близките балкански села тук, в поречието на р.Арчар, се заселват няколко фамилии и създават второ селище със същото наименование. След няколко месеца двете селища се обединяват в едно с име Бързици.
С височайши доклад 938 от 9 април 1880 година на Княз Александър Батенберг с.Бързици се преименува на с.Александрово в чест на княза, преминал през селото на път от Видин за София и бил добре посрещнат и нагостен от местните първенци.
От 29.01.1936 година с.Александрово е преименувано на с. Влайково в чест на наскоро починалия писател Тодор Влайков,който не е от този край. Мотивът за преименуването бил, че в страната имало няколко селища с името Александрово и ставали обърквания на пощенските пратки.
След протест на обществеността до народното събрание и до министерския съвет, от 27.03.1936 година селото е преименувано на Княз Александрово, с което име просъществува до 13.07.1951 година, когато е преименувано на с.Димово в чест на първия партизанин и първи командир на партизанския отряд „Георги Бенковски“ .
От 15.09.1964 година Димово е селище от градски тип, а на 29.08.1969 година е обявено за град.
През 1971 година Димово става център на селищна система, включваща и бившите общини Извор, гара Орешец, Ружинци, Дреновец и Горно Белотинци (сега в област Монтана).
В сегашния си вид община Димово е Община Димово е обособена с Указ № 2704 на Държавния съвет на Република България от 28.08.1987 г. Тя е съставна част от Видинска област, Северозападен планов регион с обща площ 402,866 м2 което представлява 13,3% от територията на областта. Граничи с шест други общинни от областта – Белоградчик, Ружинци, Чупрене, Макреш и Видин и община Лом от област Монтана.
Населените места са 22 на брой, това са села, повечето от които слабо населени и отдалечени едно от друго. Община Димово има роля на естествен център на Северозападна България.

Транспортната пътна мрежа включва преобладаващо третокласни и четвъртокласни пътища. През гр. Димово преминава международен път Е – 79, по трасето на Европейски коридор № 4, на 30 км от града се намира Фериботната връзка Видин – Калафат и КПП Връшка чука, а на 50 км КПП – Брегово. Предстои откриването на ГКП – Салаш.
Общата дължина на функциониращата пътна мрежа е 159 км. Разстоянието между крайните селища в общината е 63 км . Центърът на общината се намира на 35 км от град Видин и на 70 км от град Монтана.
През територията на общината преминава ж.п. линията Видин-София-Видин с обща дължина 38 км..
Общината има излаз на речно пристанище на река Дунав при с. Арчар по трансграничен коридор № 7, който маркира нейната източна граница (около 15 км.)
Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област – подобласт на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана.
На територията и има достатъчно природни ресурси за организиране на отдиха на населението, възможности за развитие на екотуризма, като инструмент за опазване на околната среда, културният и спортен туризъм.
Община Димово е богата на културно – историческо и архитектурно наследство. Проучени са около 6 пещери в района на Гара Орешец, всяка, от които уникална по своя произход и вътрешни образования.
Пещера „Венец“ – дължината по главната ос е около 200м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение.
Пещера „Козарника“ – пещерата се намира в землището на с. Гара Орешец, в долната част на пещерните отложения са открити находки от лагери на първобитния пра-човек, които датират от преди 1 300 000 год. Това са най-ранните следи на човешко присъствие в Европа. В горните пещерни слоеве са открити находки свързани с появата на съвременния човек – Хомо сапиенс, също така пещерата има уникални образци на най-древното човешко изкуство, сечива и оръжия от кремък и кост, останки от скелети на вече изчезнали животни, като древни лъвове, пантери, коне, пещерна хиена, предшественици на съвременната мечка, елена, дивото говедо. Пещерата отговаря отлично на изискванията за включването й като първокласен обект на международния туризъм.
Пещера „Миризливка“ – трудно достъпна. Преди милиони години пещерите „Миризливка“ и „Козарника“ са били една пещера, но поради разместване на земните пластове са се обособили в две отделни пещери със срещуположни входове. Пещера „Миризливка“ е със същите спелеологични характеристики както пещера“Козарника“.
Пещера „Пропаст“- трудно достъпна, слабо проучена. И още 28 открити пещери в региона
Село Орешец, община Димово е разположено в карстов район и е запазило своята уникална архитектура, а малкото останали хора своя бит и култура. Там могат да се видят къщи строени в средата и края на ХVІІІ век със специфичните каменни зидове, изнесени дървени чардаци и арки, останали непокътнати да ден днешен. В центъра на селото се издига многовековната селска православна църква „Св.Георги“ от ХVІ в. съхранила се в относително добро състояние, тя е паметник на културата и извор на богата история и култура. Около църквата се помещава едно от първите килийни училища.
Античният и късноантичен град Рациария (дн. с. Арчар) възниква в началото на първи век сл. н.е. като военен център на северната граница на провинция Мизия. Рациария е естествен център на богата земеделска област. Тя е флотска станция поради удобното си пристанище. През ІІ – ІV век Рациария се издига, като най-значителния център на романизация в Северна България. В района на Рациария християнството прониква още към края на ІІІ в. Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение като най-богат градски център в долнодунавския басейн.

На 9 км от град Димово в югоизточна посока и на около 2 км южно от с. Извор в живописна местност се намира изворският манастир „Успение Богородично“. Легендата разказва, че той е основан от руския княз Лавровски през XII век. За историята на изворската обител през Османското господство не е известно почти нищо. След падането на Видинското царство манастира е бил огромен и разрушен от турците. От предание се знае, че той е бил възстановен около средата на XVII в. От йеромонах Силвестър. През 1767 г манастирът е бил благоустроен, действащ и в него редовно идвало да се черкува населението от околните села, а някои знатни селяни са били погребвани в двора на манастира. През 1864 г монасите Кирил, Тавраил и Хрисант построили иконостаса на църквата, както това се вижда в няколко надписи по иконите и на олтарната царска врата. С прекрасната заобикаляща природа и с хармоничната архитектурна среда с висока художествена и историческа стойност църквата „Успение Богородично в Изворски манастир е привлекателно място за културен туризъм и отдих.
На 1,5 км от град Димово се намира Римска „Вила Рустика“ от ІІ век сл.Хр – предстоят сондажни проучвания.
Еко-пътека „Радова бара“- дължината и е около 1,5 км, намира се в покрайнините на град Димово. Изключително красива и лесна за преход. По цялата дължина на пътеката са поставени пейки, съдове за отпадъци, указателни и информационни табели, а в края й беседка с капацитет 20 човека.
В момента общината кандидатства към програма ФАР – ТГС България – Сърбия с Проект „Екозона “ По пътеката на времето““. Екозоната ще премине край живописни непокътнати постройки от ХІХ в., чешми с бистра планинска вода с великолепни вкусови качества, красиви широколистни гори, сред които се разкриват слънчеви поляни, и води до пещерата, където е живял най-старият жител на Европа.
Община Димово няма традиции в развитието на масовия туризъм. Но съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и международно значение като пещера „Магура“, „Белоградчишките скали“, Замъка „Баба Вида“, Биосферен резерват „Чупрене“ създават предпоставки за развитие на този сектор от местната икономика.
На територията на почти цялата община могат да се наблюдават редки и защитени представители като на флората така и на фауната . От животинските видове са кеклик, земнородно рибарче, черният щъркел, скален орел, глухар, а растенията са лавандула, мащерка, риган, змиярник, дебелец и др.
В Община Димово съществуват ресурси и предпоставки за развитието на културния, кулинарния, ловния и др. видове туризъм. Непокътнатата природа, чистия въздух, добронамереното отношение на местното население способстват за бъдещето развитие на туризма като важен отрасъл от местната икономика.

Село Костичовци

Село Костичовци

<p>Легендата е, че когато забивали кол ударили на нещо твърдо. Помислили, че е камък, но вместо това намерили кости. Учудено завикали &bdquo;кости", а турчина извикал &bdquo;чок" (много) и от тук Костичовци. Училището е открито 1896 г., а прогимназията 1921 г. Църквата &bdquo;Свети Николай Чудотворец" е построена 1892г. Читалището е основано на 12.02.1928г. <br />През 1920г. тук два дни е бил Димитър Благоев. През 1923г.селото наброява 124 домакинства, а през 1945г. – 240 домакинства и 1160 жители.</p>

Село Лагошевци

Село Лагошевци

<p>Предполага се, че името му идва от думата &bdquo;лагом" – мочурливо място или &bdquo;лягушка" (жаба), или от първия заселник Лако.</p>

Село Арчар

Село Арчар

<p>Римски град-крепост &bdquo;Рациария" с. Арчар общ. Димово.<br />Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е бил голям град на дунавския лимес. Намира се 27 км. югоизточно от Видин, 28 км. западно от Лом, на около километър изток-североизток от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето.<br />Създаден е по времето на Римската империя. По онова време в него са живеели римски патриции (аристократи), а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.<br />Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в един надпис от 125 г. от н.е. , най- ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име.<br />Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е,че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най- значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера.<br />Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан(69- 79). Тук често се намират сребърни, дори и златни монети от това време. Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия.<br />Интересен факт е, че само имената на две от селищата по долнодунавския лимес водят прозихода си от понятия, свързани с речното дело: Ratiaria и Sexaginta Prista(флотска станция). Името на Ratiaria се извежда или от ratis &bdquo;сал", или от ratiaria &bdquo;вид кораб". Самото име на селището определя неговото първоначално значение като удобно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката.<br />Има данни, че около края на 1в. от н.е. в Рациария е настанен за известно време Флавиев легион и помощни войски. Към периода 2в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход- италийци и перегрини.<br />Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност.Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби.<br />Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходства в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали.Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейната територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рацияария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.).Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II- IIIв. Рациария се издига не само като най- значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопки архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херакълс височина 0 ,41м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по- особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6в., а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6-7 км в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на Римския град Улпия Рациария показва голямото му значене като най- богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн. <br />Училището е открито през 1832г</p>

Село Бела

Село Бела

<p>Намира се на 13 км. от Белоградчик, 5 км. от Димово и на около 14 км. от пещерата Магура. Селото е между единствените два тунела по жп линията Мездра-Видин. Селото има три махали – горна, средна и долна Бела. В землището на селото са намирани археологически находки, датирани към ранната античност. Според местни хора, село Бела е съществувало през 18 век. Населението е било християнско, поминъкът е бил земеделие, но са съществували и 13 воденици.<br />Името на селото идва от бялата глина (хума), която изобилства в района. Също така над с.Бела е била лятната резиденция на видинския цар Иван Срацимир (местността Срацимирица), която е била построена изцяло от бял камък, но от този дворец не се е запазило нищо до наши дни. Единствено могат да се видят тези бели камъни разхвърляни из местността. Близо до кантона където шосето пресича жп линията е водопадът &bdquo;Бобука" – около 20 м. висок.В Горна БЕЛА се намира извор наречен "Врелото",който е каптиран и дава вода на над 30 селища в региона.</p>