Селско стопанство

Селско стопанство

 

Община Димово е селски район, който е силно зависим от земеделието и животновъдството, като източник на заетост и доходи. Подходящите климатични условия и плодородните почви, благоприятстват развитието на хлебно и фуражно производство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, овцевъдство и говедовъдство.
Над половината от обработваемата земя е заета от зърнени култури, предимно пшеница, ечемик и царевица. Утвърденото зърнопроизводство е напълно адаптирано към природно климатичните и почвени условия, характерни за общината, които са благоприятни за получаване на сравнително добри добиви.
Селското стопанство би могло да има значителен принос за съживяване на икономиката в следващите години. Наличните ресурси за развитие на земеделието са достатъчни за осигуряване на допълнителна заетост и доходи на местното население.
Създаването на модерно високоефективно земеделие в Община Димово налага използването на нови организационни практики, свързани с модернизирането на съществуващия машинен парк, използване на висококачествени сортове и породи, окрупняване на земеделски стопанства, нови видове торове и квалифицирани кадри, които умеят да управляват аграрните процеси.
Наличието на благоприятни климатични и почвени условия е предпоставка за намаляване на безработицата чрез подпомагане на всички, които желаят да се занимават със развитие на селското стопанство. Това може да стане, ако се постави земеделският производител в основата на бъдещата средна класа.
В община Димово за 2005 г. са регистрирани 205 земеделски производители, от които само една трета са активни. Броя на арендните договори е 2532, размера на земята под аренда в дка е 55 055. Земята която се обработва е предимно ІІ и ІV в единични случай и VІІ, VІІІ категория.
Голям дял от стопанския сектор на местната икономика заемат земеделски стопанства, макар, че в тях са заети средно по 6 човека и нито едно стопанство не осигурява работа на повече от 20 работници.
Земеделието трябва да се превърне от поминък за лично потребление и биологично оцеляване в доходен агробизнес. В общината това до някаква степен е направено, но засяга само окрупняването на земята – за това говори фактът, че преобладаващата част от земята /95%/ се обработва от големите кооперации. Земеделските стопанства са тясно специализирани, едва 13 % от тях са смесени и се занимават както с растениевъдство, така и с животновъдство. Стопанствата с различен размер имат различен профил. Около две трети от малките земеделски стопанства отглеждат главно зеленчуци – домати, лук, картофи. Средните по размер стопанства развиват разнообразна дейност: 78% отглеждат зърнени и технически и култури, 18 % са овощни и лозови насъждения, около 2 % – зеленчуци и останалите – трайни култури. Големите стопанства се занимават главно със зърнопроизводство. Малките и средните стопанства са главно семейни животновъдни ферми. Високата специализация в производството на една до четири култури и на количество над необходимите за самозадоволяване са доказателство, че малките стопанства са пазарно ориентирани.
Опитът от последните 10 -12 години показва, че в община Димово има ресурси както за крупни арендни стопанства, така и за малки семейни ферми. Но всичко това трябва да се подкрепи финансово от Структорните фондаве на ЕС за развитие на земеделието и селските райони. Средства са необходими както при зърнопроизводството, при което определящ и лимитиращ фактор е механизацията на технологичните процеси и изискването за комасирано земеползване, така и при лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, бубарството, билкопроизводството и животновъдството, където лимитиращ фактор е организацията на труда. Внимание трябва да се обърне на трудовата миграция от селата към по-големите градове. Развитието на селските райони трябва да се обвърже с алтернативна заетост, свързана както с възраждане на стари културни традиции и обичаи, така и с налагането на екологично чисто земеделие. Утвърждаването на модела на устойчиво развитие и щадене на природата трябва да се прилага чрез комплексен механизъм на субсидиране, реална помощ от местни и европейски програми. Съществуващите практики за свързване на взаимно изгодни производства в обединения – клъстъри е на основата на специализация и предполагащо коопериране, което в община Димово може да се развие на базата на екологично чисто земеделие, взаимодействащо си с предприятия от хранително-вкусовата промишленост, а тази интеграция да се разшири чрез взаимодействие с животновъдни ферми – така около голямото промишлено предприятие ще гравитират по-малки стопански обединения.