История
История на общината

Град Димово е център на община от 1888 година със съставни села Костичовци, Бела, Дълго поле, Острокапци и Кладоруб.
Като селище Димово датира от 1878 година. През 1864 година по тези места са се заселили черкези, които се изселват след руско-турската война 1877-1878 година, когато румънският отряд, освободил Видин от турците, минава от тук.
На мястото на черкезите се заселват преселници-бежанци от Одринска Тракия, които преименуват черкезкото Османие на Бързица. Почти едновременно с тракийците от близките балкански села тук, в поречието на р.Арчар, се заселват няколко фамилии и създават второ селище със същото наименование. След няколко месеца двете селища се обединяват в едно с име Бързици.
С височайши доклад 938 от 9 април 1880 година на Княз Александър Батенберг с.Бързици се преименува на с.Александрово в чест на княза, преминал през селото на път от Видин за София и бил добре посрещнат и нагостен от местните първенци.
От 29.01.1936 година с.Александрово е преименувано на с.Влайково в чест на наскоро починалия писател Тодор Влайков,който не е от този край. Мотивът за преименуването бил, че в страната имало няколко селища с името Александрово и ставали обърквания на пощенските пратки.
След протест на обществеността до народното събрание и до министерския съвет, от 27.03.1936 година селото е преименувано на Княз Александрово, с което име просъществува до 13.07.1951 година, когато е преименувано на с.Димово в чест на първия партизанин и първи командир на партизанския отряд „Георги Бенковски" .
От 15.09.1964 година Димово е селище от градски тип, а на 29.08.1969 година е обявено за град.
През 1971 година Димово става център на селищна система, включваща и бившите общини Извор, гара Орешец, Ружинци, Дреновец и Горно Белотинци (сега в област Монтана).
В сегашния си вид община Димово е Община Димово е обособена с Указ № 2704 на Държавния съвет на Република България от 28.08.1987 г. Тя е съставна част от Видинска област, Северозападен планов регион с обща площ 402,866 м2 което представлява 13,3% от територията на областта. Граничи с шест други общинни от областта - Белоградчик, Ружинци, Чупрене, Макреш и Видин и община Лом от област Монтана.
Населените места са 22 на брой, това са села, повечето от които слабо населени и отдалечени едно от друго. Община Димово има роля на естествен център на Северозападна България.

Транспортната пътна мрежа включва преобладаващо третокласни и четвъртокласни пътища. През гр. Димово преминава международен път Е - 79, по трасето на Европейски коридор № 4, на 30 км от града се намира Фериботната връзка Видин - Калафат и КПП Връшка чука, а на 50 км КПП - Брегово. Предстои откриването на ГКП - Салаш.
Общата дължина на функциониращата пътна мрежа е 159 км. Разстоянието между крайните селища в общината е 63 км . Центърът на общината се намира на 35 км от град Видин и на 70 км от град Монтана.
През територията на общината преминава ж.п. линията Видин-София-Видин с обща дължина 38 км..
Общината има излаз на речно пристанище на река Дунав при с. Арчар по трансграничен коридор № 7, който маркира нейната източна граница (около 15 км.)
Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област - подобласт на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана.
На територията и има достатъчно природни ресурси за организиране на отдиха на населението, възможности за развитие на екотуризма, като инструмент за опазване на околната среда, културният и спортен туризъм.
Община Димово е богата на културно - историческо и архитектурно наследство. Проучени са около 6 пещери в района на Гара Орешец, всяка, от които уникална по своя произход и вътрешни образования.
Пещера "Венец" - дължината по главната ос е около 200м. Изключително красива и богата на образувания, удобна за посещение.
Пещера "Козарника" - пещерата се намира в землището на с. Гара Орешец, в долната част на пещерните отложения са открити находки от лагери на първобитния пра-човек, които датират от преди 1 300 000 год. Това са най-ранните следи на човешко присъствие в Европа. В горните пещерни слоеве са открити находки свързани с появата на съвременния човек - Хомо сапиенс, също така пещерата има уникални образци на най-древното човешко изкуство, сечива и оръжия от кремък и кост, останки от скелети на вече изчезнали животни, като древни лъвове, пантери, коне, пещерна хиена, предшественици на съвременната мечка, елена, дивото говедо. Пещерата отговаря отлично на изискванията за включването й като първокласен обект на международния туризъм.
Пещера "Миризливка" - трудно достъпна. Преди милиони години пещерите "Миризливка" и "Козарника" са били една пещера, но поради разместване на земните пластове са се обособили в две отделни пещери със срещуположни входове. Пещера "Миризливка" е със същите спелеологични характеристики както пещера"Козарника".
Пещера "Пропаст"- трудно достъпна, слабо проучена. И още 28 открити пещери в региона
Село Орешец, община Димово е разположено в карстов район и е запазило своята уникална архитектура, а малкото останали хора своя бит и култура. Там могат да се видят къщи строени в средата и края на ХVІІІ век със специфичните каменни зидове, изнесени дървени чардаци и арки, останали непокътнати да ден днешен. В центъра на селото се издига многовековната селска православна църква „Св.Георги" от ХVІ в. съхранила се в относително добро състояние, тя е паметник на културата и извор на богата история и култура. Около църквата се помещава едно от първите килийни училища.
Античният и късноантичен град Рациария (дн. с. Арчар) възниква в началото на първи век сл. н.е. като военен център на северната граница на провинция Мизия. Рациария е естествен център на богата земеделска област. Тя е флотска станция поради удобното си пристанище. През ІІ - ІV век Рациария се издига, като най-значителния център на романизация в Северна България. В района на Рациария християнството прониква още към края на ІІІ в. Началният етап на археологическото проучване на Рациария доказва голямото й значение като най-богат градски център в долнодунавския басейн.

На 9 км от град Димово в югоизточна посока и на около 2 км южно от с. Извор в живописна местност се намира изворският манастир „Успение Богородично". Легендата разказва, че той е основан от руския княз Лавровски през XII век. За историята на изворската обител през Османското господство не е известно почти нищо. След падането на Видинското царство манастира е бил огромен и разрушен от турците. От предание се знае, че той е бил възстановен около средата на XVII в. От йеромонах Силвестър. През 1767 г манастирът е бил благоустроен, действащ и в него редовно идвало да се черкува населението от околните села, а някои знатни селяни са били погребвани в двора на манастира. През 1864 г монасите Кирил, Тавраил и Хрисант построили иконостаса на църквата, както това се вижда в няколко надписи по иконите и на олтарната царска врата. С прекрасната заобикаляща природа и с хармоничната архитектурна среда с висока художествена и историческа стойност църквата „Успение Богородично в Изворски манастир е привлекателно място за културен туризъм и отдих.
На 1,5 км от град Димово се намира Римска „Вила Рустика" от ІІ век сл.Хр - предстоят сондажни проучвания.
Еко-пътека „Радова бара"- дължината и е около 1,5 км, намира се в покрайнините на град Димово. Изключително красива и лесна за преход. По цялата дължина на пътеката са поставени пейки, съдове за отпадъци, указателни и информационни табели, а в края й беседка с капацитет 20 човека.
В момента общината кандидатства към програма ФАР - ТГС България - Сърбия с Проект "Екозона " По пътеката на времето"". Екозоната ще премине край живописни непокътнати постройки от ХІХ в., чешми с бистра планинска вода с великолепни вкусови качества, красиви широколистни гори, сред които се разкриват слънчеви поляни, и води до пещерата, където е живял най-старият жител на Европа.
Община Димово няма традиции в развитието на масовия туризъм. Но съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и международно значение като пещера "Магура", "Белоградчишките скали", Замъка "Баба Вида", Биосферен резерват "Чупрене" създават предпоставки за развитие на този сектор от местната икономика.
На територията на почти цялата община могат да се наблюдават редки и защитени представители като на флората така и на фауната . От животинските видове са кеклик, земнородно рибарче, черният щъркел, скален орел, глухар, а растенията са лавандула, мащерка, риган, змиярник, дебелец и др.
В Община Димово съществуват ресурси и предпоставки за развитието на културния, кулинарния, ловния и др. видове туризъм. Непокътнатата природа, чистия въздух, добронамереното отношение на местното население способстват за бъдещето развитие на туризма като важен отрасъл от местната икономика.

Предстоящо
25
Яну
Редовно заседание на ОбС-Димово №7
23
Фев
ЗАСЕДАНИЕ НА ОбС № 37/26.07.2017г.
20
Юли
Обществени поръчки
- За обособена позиция №1 „Повишаване нивото на енергийна ефективност на ОУ "Димитър Благоев"” – село Гара Орешец, община Димово;  - За обособена позиция №2 „Повишаване нивото на енергийна ефективност на ЦДГ "Снежанка” – село Гара Орешец, община Димово;  - За обособена позиция №3 „Повишаване нивото на енергийна ефективност на ОДЗ "Кокиче”” – село Арчар, община Димово  
21
Юни
  Открита процедура по реда на чл. 14, ал. 3, т. 2  във връзка с чл.101а от Закон за обществените поръчки (ЗОП) с предмет: ”Доставка на  готова храна по предварителна заявка за учениците на СОУ „Христо Ботев” – село Арчар”    
04
Юли
Избор на изпълнител за осъществяване на строително-монтажни работи на път VID 2091/II-11, Ботево-Арчар-Държаница, част от общинската пътна мрежа
27
Юли