Категория: Природни ресурси

<p><strong>Релеф</strong><br />Община Димово е разположена в северозападната част на Република България. Територията и е с преобладаващ хълмисто-равнинен характер, включваща части от Дунавската хълмиста равнина, в която попада Арчарския район, до полупланински в района на град Димово и село Гара Орешец, с надморска височина от + 42 м до + 900 м. Характерът на релефа в по-голямата си част от територията благоприятства за развитие на селскостопанско производство с всичките му разновидности, изграждането на много-добри комуникативни връзки и инженерна инфраструктура.</p>
<p><strong>Климат</strong><br />Община Димово попада в умерено-континенталната климатична област – под област на западната и средна част на Дунавската хълмиста равнина и подобласт на Предбалкана. Средногодишните температури са 12.2оС. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42оС (август), а най-ниската максимална достига – 22.1оС (януари и декември).</p>
<p>&nbsp;</p>

По отношение на минерално-суровинните ресурси територията на общината е крайно бедна, с изключение на находищата на кариерни строителни материали в района на село Гара Орешец и по поречието на река Арчар. В последните 10 години тяхната експлоатация е спряна. Все още не е изяснен статута им по отношение на собствеността.
С изграждане на Дунав мост – 2 и строителството и реабилитацията на Международен път Е-79, тяхната непосредствена близост до ж.п. линия и изградена пътна връзка, се разкриват големи възможности за разработването и на двата обекта. Тяхната разумна експлоатация е един перспективен източник за набиране на средства в бюджета на общината.

Географското разположение на община Димово обуславя наличието на собствени водни ресурси. През територията на общината протичат река Арчар, река Скомля, река Белщица, река Лом и река Дунав в Арчарския район.
Режимът на речните води е дъждовно-снежен с пролетен максимум на оттока.
Дял във водния баланс на общината заемат и 6-те микроязовира – Върбовчец, Медовница – 2 бр., Шипот, Скомля и Ярловица.
Основен потребител на вода в община Димово е населението и в по-малка част преработващата промишленост в лицето на малките и средни предприятия.

В недалечно минало общината се е характеризирала с добре развито селско стопанство с висок дял на поливни площи. В момента земеделието преживява период на стагнация и е ориентирано главно към самозадоволяване. Поради тази причина, то не се явява голям потребител и съответно замърсител на вода .
Водоснабдяването на населените места в общината се осъществява от три водоснабдителни групи – Бела, Репляна – Чупрене, подгрупа Търговище и група Лом.

Много важна характеристика за община Димово е фактът, че в този регион няма режим на водата. В момента само селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване.
Качеството на питейните води се изследва от ВиК и ХЕИ – Видин.
Националната автоматична система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/ няма пунктове на територията на общината.
На територията на общината няма изградена канализационна мрежа. Частично изградените съоръжения в гр. Димово, с. Гара Орешец, с. Арчар и с. Костичовци, обслужват отделни махали или блокове в по-голямата си част са за повърхностни води. В останалите населени места на общината няма изградени канализации. Домакинствата в по-голямата си част ползват септични ями за отпадните си води. Тези примитивни съоръжения имат пречиствателен ефект около 60%, но само ако се почистват редовно. В противен случай и те допринасят за замърсяване на почвите и въздуха, основно с органични замърсители.

Отпадните и дъждовни (повърхностни) води, които тези съоръжения поемат, се изливат в преминаващите през населените места реки, служещи като естествено „стъпало“ за пречистването им. Тази схема причинява и допълнителна ерозия на почвата.
Съществуващите предприятия не са съществен фактор в замърсяването на водите. На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Химическите качества на речните води при преминаването им през общината са много добри.

Преобладаващи на територията на общината са черноземните, тъмните и светло сивите горски и алувиални почви.
Силно излужените черноземи са основен почвен тип, с мощност на хумусния хоризонт 65-80 см и съдържание на хумус 3-3,9 %, средно запасени с азот и фосфор.
Тъмно сивите горски почви заемат площите западно от приблизителната линия, минаваща край гр. Димово, с. Бела и в района на с. Върбовчец, с мощност на хумусния пласт 30-40 см и хумусно съдържание до 3%.
Светло сивите горски почви заемат високите части на територията на общината в района на с. Гара Орешец.
Алувиалните почви са разположени главно по поречията на реките и района на с. Арчар около река Дунав, с мощност на хумусния слой около 40 см и съдържание на хумус до 5%.

В община Димово няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали (олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром) и нефтопродукти. Възможно е частично локално замърсяване с нефтопродукти в района на Бензиностанция „Петрол“, но за това няма данни. Замърсяването на почвите на територията на Община Димово се дължи главно на неорганизираното ориентиране на твърди и течни отпадъци по производствените площадки на фирмите. Това създава условия, под действието на валежите, в почвата да проникват различни вещества. Направените изследвания показват замърсяване на почвата в минимална степен локално само в границите на производствената зона.

Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земите в крайпътните зони. Подобряване качествата на почвите налага използването на естествени и изкуствени торове. Наторяването е преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени.
Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати.

На територията на общината (гр. Димово, с. Ярловица, с. Воднянци, с. Карбинци и с. Извор) в складове се съхраняват около 30 300 кг. и 3 050 л. растително защитни препарати, с изтекъл срок на годност.
Няма провеждани анализи на почвите за установяване на остатъчно ниво на пестициди в тях.
На територията на общината няма заблатени почви.

Наклонът на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията. Естествената ерозия се ускорява под влияние на антропогенната дейност. Широколистните гори имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси. Горския фонд заема около 22% от територията на общината.
Няма данни за силно ерозирали почви в района.

<p>Наред с разнообразната и богата горска растителност, представена от дъбови насаждения с единични и групови участия на габър, липа, явор, бряст, ясен, топола, върба, елша, габър и др., се срещат разнообразни билки, които имат стопанско значение. В района са разпространени шипка, трънка, глог, коприва, подъбиче, ягода, мента, живовляк, риган, глухарче, лайка, бял равнец, жълт кантарион, мащерка, липа, орех. Те намират приложение във фармацевтичното производство и медицината за билколечение. За гъбарството значение имат манатарката и пачият крак.<br /><br />Макар и с разнообразен релеф община Димово е богата на фаунистичен състав. От бозайниците се среща сърна, дива свиня, заек, гризачи (катерица, лалугер, полска мишка, сив плъх, съсел и др.). Най-често срещаните хищници са – чакал, лисица, дива котка, белка, златка (защитен вид), невестулка, черен пор, язовец. Влечугите са представени от костенурка, гущер, усойница, пъстър смок, пепелянка и др. От птиците са разпространени ястреб, яребица, пъдпъдък, горски бекас, гургулица, гълъб, сова (защитен вид), улулица, бухал, кукумявка и др.</p>